Инвеститорите трябва да се адаптират към новия многополюсен свят

От многото рискове, които мениджърите на активи трябва да имат предвид, един ставаше все по-важен през 2022 г.: преминаването към многополюсен свят. Това има дълбоки последици за компаниите, властите и инвеститорите, пише за Financial Times Соня Лоод, главен инвестиционен директор на Legal & General Investment Management.

Още от изгряването на Китай като суперсила ние се движим към свят, в който напрежението между глобалните сили - и техните проксита - изглежда по-трудно за овладяване. А инвазията на Русия в Украйна, заедно с нарастващото безпокойство около отношенията между Китай и Тайван, показва, че темпът на промяната само се е ускорил.

След падането на Берлинската стена и присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО), световната икономика жънеше ползите от глобализацията. Растежът на международната търговия и обменът на идеи, подкрепени от цифрова и информационна революция, повишиха световния брутен вътрешен продукт (БВП).

Глобализацията беше основният двигател на стабилния период на „Голямата умереност“ (около 20-те години на понижена макроикономическа волатилност – бел. прев.), предшествал финансовата криза от 2008 г., в който компаниите имаха достъп до ниски разходи за вложени ресурси, докато икономическият растеж се възползваше от нарасналата производителност. По същия начин правителствата се чувстваха комфортно да намалят бюджетите за отбрана и да разчитат на други държави за финансови услуги и енергийни доставки. Подобни глобални ефективности създадоха средата на ниска инфлация, която на свой ред позволи трайно приспособителната парична политика.

За съжаление значителното богатство, създадено както от глобализацията, така и от щедростта на централните банки, беше разпределено неравномерно, подклаждайки неравенството в доходите между и вътре в държавите. Не е трудно да се свърже този страничен продукт със скорошните непредсказуеми и екстремни политически резултати.

Междувременно конфликтът в Украйна е само последното от поредицата скорошни събития, който дестабилизира съществувалия десетилетия световен ред, ръководен от САЩ: преди него бяха продължаващото напрежение между САЩ и Китай, нарастващият политически популизъм и пандемията от Covid-19. В резултат преживяваме това, което може да се нарече най-малкото „забавяне на глобализацията“, ако не и деглобализация.

В светлината на засилващите се геополитически рискове и предизвиканите от пандемията смущения, компаниите преразглеждат това къде оперират и как изграждат глобални вериги за доставки. Много от тях ще се изправят пред по-големи разходи и по-ниски маржове, като все по-голям дял от глобалния доход ще отива към труда, а не за корпоративни печалби.

В същото време страните обмислят разходи за сигурност и източници на надеждна енергия, пренасочвайки икономически ресурси и вземайки заеми от бъдещите поколения чрез огромни фискални дефицити. Това предполага по-бавен икономически растеж и по-висока инфлация.

Предвид техните мандати, нарастващият инфлационен натиск означава, че централните банки са принудени да потиснат съвкупното търсене чрез затягане на паричната политика. Следователно инвеститорите в акции и облигации си имат работа с по-нисък икономически растеж, по-високи разходи за вложени ресурси и намалена вероятност централните банки да се намесят, за да подкрепят пазарите по време на сътресения. С други думи, по-ниска възвръщаемост и по-голяма волатилност.

И докато доларът вероятно ще остане предпочитаната резервна валута в обозримо бъдеще, ние смятаме, че той е изправен пред дългосрочно предизвикателство по отношение на позицията си на убежище по време на рискови моменти и относно водещото си място при международното финансиране. Това е защото повече страни ограничават зависимостта си от базираната на долари финансова система, отчасти за да подкопаят силата на санкции като тези, наложени на Русия.

Въпреки това в момента няма очевидни алтернативни кандидати. Например, еврозоната е твърде свързана с политиката на САЩ, докато китайският юан не е достатъчно международен. Криптовалутите може да имат своята роля, но те трябва да бъдат възприети от държави, които да се откажат от огромна власт, произтичаща от фиатните им валути. Може би най-ясното заключение е, че валутната волатилност ще нарасне, което ще наложи инвеститорите да се диверсифицират още повече.

На този фон властите са изправени пред набор от предизвикателства, които изискват спешно внимание и свежо мислене, от дипломатически и икономически до екологични и дори културни. Такова предизвикателство е например необходимостта от адресиране на натиска върху потребителите, като същевременно се постигне енергийна сигурност и се предотврати климатична катастрофа.

Като инвеститори трябва да променим начина си на мислене: от преследване на капиталово повишение на активите в свят на лесни пари към разпределяне на капитала в посока компании, които стимулират глобалния енергиен преход, пренасочват производства, осигуряват стабилни вериги за доставки и укрепват глобалната сигурност. В един многополюсен свят тези, които постигнат това, вероятно не само ще оцелеят, но и ще процъфтяват.